Đăng bởi hongha83 vào 14/11/2008 20:29
Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна -
като теменужен остров в лунносребърни води,
и над смътния и гребен, сякаш в болка безнадеждна,
се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди.
И грамаден и задъхан, скрил в гранитната си пазва
хиляди души разбити - глъхне празничния град
и под лунно наметало с шепот странен той разказва
повестите безутешни на вседневен маскарад.
А из улицата шумна, под гирлянди електрични,
ето малката цветарка бърза от локал в локал,
де оркестрите разливат плавни звукове ритмични
и от тях се рони сякаш скрита мъка и печал.
С погледа смутен и влажен на прокудена русалка,
между масите пристъпя и предлага плахо тя:
златожълти хризантеми в кошничка кокетно малка
и усмивката смирена по рубинени уста.
Върху стройното й тяло, върху младостта и цветна,
като черни пипала се плъзгат погледи отвред
и в усмивки иронични блика мисъл неприветна,
че цветята се купуват, а и тя е чуден цвет.
И оркестърът въздъхва, стихват плачущи акорди,
гаснат, млъкват, но отново гръмват те по даден знак,
понесат се нависоко волнокрили, смели, горди
и се спуснат бавно, плавно като мек приятен сняг.
Но от маса къмто маса свойта кошничка показва
светлокосата девойка с поглед смътен и нерад,
а грамаден и задъхан, скрил в студената си пазва
хиляди души разбити - дебне каменния град.
Trang trong tổng số 1 trang (1 bài trả lời)
[1]
Núi Vitôca đêm nay huyền diệu quá
Đảo tím vờn giữa nước bạc ánh trăng
Trên đỉnh mờ, sao mùa thu tàn tạ
Trong mù sương, sao đau đơn khôn cùng
Mênh mang hổn hển, thành phố rộn dần im
Trong ngục đá dẫu muôn hồn tan vỡ
Dưới màn trăng, còn thầm thì than thở
Những đau thương của hội đám hàng ngày
Qua phố ồn ào, dưới những chùm lửa điện
cô bán hoa đi từng tiệm cà phê
Nơi dàn nhạc tuôn dài thành sóng quyện
Như lọc niềm khổ dấu với buồn che
Mắt sợ dệt như nàng tiên bị đuổi
Bàn từng bàn, cô khẽ đến khẽ lui
Lặng lẽ hiến những cúc vàng tươi rói
Kèm nụ cười tội nghiệp ở trên môi
Bốn phía len về những cái nhìn đê hạ
Lượn theo mình thon nhỏ tuổi thanh xuân
Nghĩ đểu cáng rằng hoa mua được cả
Và cô cũng là hoa đẹp vô ngần
Dàn nhạc thở dài, cung đàn thổn thức
Dịu tắt dần, im lặng, lại bùng lên
Phóng cao vút, hào hùng và bạo bực
Và chậm rơi như tuyết phẩy êm mềm
Từ bàn này sang bàn khác hiến hoa
Cô gái tóc vàng mắt nhìn cay đắng
Khi thành phố mênh mang đầy đá nặng
Dẫu muôn hồn tan vỡ giữa lòng băng