Đăng bởi hongha83 vào 17/04/2013 16:42
Открих стъпките ти в пясъка и за да стигна по-бързо,
тичах и затъвах до колене, падах от умора,
а като се изкачих на хълма - извиках удивена,
сякаш пръв път те видях в тази вечер назебвенна:
Изпълваше целия хоризонт, тъй голям ми се стори,
стъпил на брега, а косите в облаците горе.
И когато ме съзря и вдигна ръцете си към мене -
искаше да обгърнеш сякаш цялата вселена...
Чуй биенето на сърцето ми, виж сълзите в очите
и знай - никой досега не ме е прегърнал така,
никого до днес и аз не съм прегърнала - така.
И ако радостта ми в този миг натегне на везните
и бог поиска да скъси нишката на дните ми,
като за висша милост ще простра към него ръка.
Trang trong tổng số 1 trang (1 bài trả lời)
[1]
Dấu chân anh đã giục em
Chạy trong cát lún, mau tìm gặp anh
Đỉnh đồi... em vụt kêu lên:
Ôi! như buổi gặp đầu tiên... chiều nào!
Chân trời in dáng lớn cao
Anh dang chân, tóc hoà vào trong mây
Thấy em, anh mở vòng tay
Như ôm cả đất trời này cùng em
Hãy nghe nhịp đập con tim
Hãy nhìn em khóc và tin chắc rằng
Chưa ai ôm em như anh
Chưa ai, em đã để dành vòng tay
Nếu niềm vui quá tròn đầy
Nếu như Thượng Đế vốn hay thương người
Cho em được sớm lìa đời
Từ giây phút ấy... em cười nhận ngay!