Thơ » Bungary » Botev Hristo
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето
Trang trong tổng số 1 trang (3 bài trả lời)
[1]
Ôi Bungari!
Mẹ ta ơi, ôi tổ quốc yêu thương
Sao mẹ khóc u buồn đến thế?
Và mi, quạ, con chim ô uế
Mi đến kêu trên nấm mộ nào?
Con biết, mẹ ơi, biết mẹ khóc vì
Cảm thấy tấm thân phải làm nô lệ!
Tiếng mẹ thiêng liêng cũng đành bất lực
Là một tiếng kêu giữa sa mạc hoang vu
Mẹ hãy khóc! Đằng kia, ngay cạnh Sofia
Giá treo cổ dựng lên, con đã thấy
Và người con của mẹ, vô song duy nhất
Lủng lẳng treo đeo sức nặng kinh hồn
Con quạ gớm guốc kêu nơi đây
Lũ chó sói tru trong đồng nội
Những người già van trời thương hại
Con trẻ kêu la, phụ nữ khóc ròng
Mùa đông hát những điệu ca chẳng tốt
Gió giật làm ngã rạp những nhành gai
Lạnh rét, giá băng, và tuyệt vọng
Chất đầy tim mẹ nỗi bi ai.
Gửi bởi hongha83 ngày 12/11/2008 19:04
Казнь Васила Левского
О мать Болгария, край мой милый,
о чем горюешь, рыдаешь слезно?
Проклятый ворон, над чьей могилой
во мраке каркаешь ты так грозно?
Ох, вижу, вижу, страна родная,
о том горюешь, что ты - рабыня, -
о том, что, отклика не встречая,
твой скорбный голос звучит в пустыне.
Так плачь же, плачь!... На краю Софии
в петле качается сын твой милый.
Его казнили тираны злые.
И, мертвый, полон он страшной силы...
Проклятый ворон поживы просит, -
псы и шакалы в полях вьют петли,
старухи к небу мольбы возносят.
Рыдают женщины, плачут дети...
Под завывание вьюги снежной
сметает ветер травинки с поля.
Мороз жестокий. Плач безнадежный.
И сердце скорби полно и боли.
Ngôn ngữ: Chưa xác định
Gửi bởi Vanachi ngày 12/11/2008 21:20
La pendaison de Vassil Levski
O Bulgarie!
O ma mère, ô patrie chérie!
Pourquoi pleurer si tristement?
Et toi, corbeau, maudit oiseau,
Sur quel tombeau croasses-tu?
Je sais, je sais, mère, tu pleures
De te sentir en esclavage!
Ta sainte voix est impuissante,
C'est une voix dans le désert.
Pleure! Là-bas, près de Sofia,
Se dresse un gibet, je l'ai vu!
Et ton fils, l'unique entre tous
Y pend de son terrible poids.
Le corbeau hideux y croasse
Et les loups hurlent dans la plaine.
Et les vieillards implorent le ciel,
Les enfants crient, les femmes pleurent.
L'hiver chante ses mauvais airs,
Les rafales couchent les ronces.
Le froid, le gel, le désespoir
Te comblent le cœur de douleur.
Đăng nhập bằng Facebook