Người đánh cá Рибар

Рибар

Пристанището опустя. Рибарите се прибраха с потъмнели чела.
неподвижна и безплътна - като нарисувана - е водата
и в нея лодките - ято птици на почивка, със свити крила,
стоят, кацнали на своите отражения - забили връх в глъбината.

Във въздуха се носи, остър и горчив, мириса на разтопена смола:
изтеглил лодката си на брега, там долу, в пясъчното плато,
млад рибар, с разтворена на гърдите блуза и с димяща лула,
над нея се е надвесил, вдълбочен и мълчалив, като в тайнствено свято.

Че утре рано, лека като съновидение и бърза като мечта,
ще го понесе по резпенените гребени на океанските вълни
и обратно тук, може би никога вече, не ще го върне тя...

Но сега, здраво и безгрижно като дете, ще спи той през нощта
и неостъпно и властно - като любовница и съдба - ще му се присъни
непостижимата шир, която го зове в тайнствените си глъбини.